28 янв. 2007 г., 13:17

* * *

809 0 0

Преди  плачех, когато ме отблъскваше,

преди плачех, когато ме нараняваше,

преди в главата ми изникваше лицето ти,

само, когато чуех името ти.

Преди ти значеше всичко за мен,

преди живеех, за да те виждам ден след ден.

Преди не можех да заспивам от радост,

когато ме беше прегърнал през деня.

Преди беше животът ми,

изпълнен с мъка, сълзи, щастие и смях.

Сега и аз не знам,

страх ме е, че те забравям,

Не искам да те забравя…

Помощ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...