24.08.2011 г., 3:10

Фейсбук

940 0 0

Вдъхнових се отново да пиша.
Да пиша, но какво да пиша?
Не ми се пишат банални неща за любовта,
нито пък ми се пише за радостта.
Не искам темата ми да е философска,
не искам и да бъде с любовна нотка.
Искам да бъде нещо различно,
да не бъде пародично, леко лирично.
Може би да ви разкажа за ежедневието?
Как събуждам се, лутам се към банята, като лудите,
пия кафе, закусвам и си мия зъбите.
Може би беше в обратна последователност...
Не знам, искам да добавя малко изобретателност.
Сядам на компа и се ровя из фейсбук,
нали сега това е за младите култ.
А и не само за младите, също и за старите.
Фейсбук-новата социална мрежа, 
Всеки я знае, дори и най-голямата невежа.
И седя аз на компютъра цял ден,
пиша си с хора, ставам на страниците фен.
Качвам снимки, коментирам статуси,
решавам - ще си правя нови татуси.
Слушам музика, поствам клипчета.
Опитвам се най-новите новини да изчета.
И така ми замина моето ежедневие.
Във фейсбук забвение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Оля Валериева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...