Крещя от болка
като ранена птица
затворена във клетка.
Очакват че очите ми
за милост ще помолят,
да махнат тежката
решетка.
Но няма, няма да го сторя.
Като феникс,
в пламъка ще изгоря
и от пепелта
със крясък ще изскоча
и без сълза
в изкрящата зеница,
ще бъда пак отново аз –
криле на волна птица.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
с крясък ще изскоча"
Това е силната жена, винаги оцелява и разперва крила, закрила на другите дава!