Феникс
Крещя от болка
като ранена птица
затворена във клетка.
Очакват че очите ми
за милост ще помолят,
да махнат тежката
решетка.
Но няма, няма да го сторя.
Като феникс,
в пламъка ще изгоря
и от пепелта
със крясък ще изскоча
и без сълза
в изкрящата зеница,
ще бъда пак отново аз –
криле на волна птица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
