Крещя от болка
като ранена птица
затворена във клетка.
Очакват че очите ми
за милост ще помолят,
да махнат тежката
решетка.
Но няма, няма да го сторя.
Като феникс,
в пламъка ще изгоря
и от пепелта
със крясък ще изскоча
и без сълза
в изкрящата зеница,
ще бъда пак отново аз –
криле на волна птица.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
