Крещя от болка
като ранена птица
затворена във клетка.
Очакват че очите ми
за милост ще помолят,
да махнат тежката
решетка.
Но няма, няма да го сторя.
Като феникс,
в пламъка ще изгоря
и от пепелта
със крясък ще изскоча
и без сълза
в изкрящата зеница,
ще бъда пак отново аз –
криле на волна птица.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
