Фиаско
1.2K
1
0
Още я помня.
Казваше, че сърцето ѝ спира
всеки път, когато съм наблизо.
Моето спираше всеки път,
когато я нямаше.
Разкри ми тайните си.
Разкрих и моите.
Подарих ѝ сърцето си.
Подари ми нейното.
Разделихме малко болка,
малко смях.
Беше като приказка –
хубаво, но кратко.
И последва,
както в приказките хубави,
познатото фиаско...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Стефанов Всички права запазени
