Фиаско

1.10.2017 г., 0:15 ч.

Поезия » Любовна

842 1 0

Още я помня.
Казваше, че сърцето ѝ спира

всеки път, когато съм наблизо.

Моето спираше всеки път,

когато я нямаше.

Разкри ми тайните си.

Разкрих и моите.

Подарих ѝ сърцето си.

Подари ми нейното.

Разделихме малко болка,

малко смях.

Беше като приказка –

хубаво, но кратко.

И последва,

както в приказките хубави,

познатото фиаско...

...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.