Фиданка
Превива се, пред вятъра, превива,
фиданка млада, с тънък стан.
Листенцата ѝ трепкат и красива,
е като сън, неизживян,
а вятърът за любовта нехае –
пройдоха, бонвиван –
за тънката фиданка туй е края.
Превива се, но в жилите ѝ млади,
земята влива сок зелен,
за стария женкар не е награда,
че той ще отлитне отегчен.
А младата фиданка ще израсне
и ще напъпи, някой ден,
и ще отгледа плодове прекрасни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
