9.02.2016 г., 7:39

Филия щастие

653 0 8

Децата днес не правят хвърчила
оплетени са в мрежа, виртуално
не гонят вятъра и птичите ята
приемат книгите за нещо свръх банално.
Децата днес живеят във таблет
главите им са пълни с мини чипове
и грижите и мислите приключват без авторитет
веднага щом успеят да издърпат щепсела.
Реката не успява да шуми онлайн
и птиците не пеят електронно
в гората липсва модният дизайн,
а времето минава монотонно.
Цветята си цъфтят и няма кой
да се порадва на цвета и аромата
светът ли се обърка от науките безброй
филия щастие да им даде в ръката.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Александра за високата оценка!
  • Стиховете ти са прекрасни и стягат сърцето. С всеки изминал ден сме все по - далеч от природата, от естествената за човека среда. Харесах.
  • Замислих се...
  • Благодаря, че харесахте стихотворните ми размисли. Технологиите са хубаво нещо, но като че ли се сраснахме с тях. Ами мисля, че е време да се вземат мерки по въпроса и да приучим децата са по често да са сред природата отколкото във виртуалното пространство.
  • Светът не се е объркал, той направо се е побъркал! Валери е прав - ще берем отровните плодове на това, което засяваме сега...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....