Мъжът трябва да има винаги работа.
Той трябва да мисли за нея дори като спи.
Да знае всичко, да може всичко – ако потрябва -
да хване истински, жив крокодил...
Мъжът трябва да носи често, често подаръци -
на всички, а понякога на свойта жена.
Той – мъжът - определено трябва да бъде автор
поне на едно от свойте деца...
Да бъде добър и да търпи трябва - да бъде мачкан,
обикновено - все в името на велики неща...
Да има готовност за всякакви неприятности -
свили се под крехкия камък на радостта.
Той, мъжът - не е мелница, за да не млъква...
Говори ли - мърморел казват - едни и същи неща.
Темерут пък става веднага щом млъкне...
Това ли било родител? Това ли било баща?...
Награда за добротата му е поредната язва -
дето храни я с мисли и лекува с насълзени очи...
Добрият мъж...
Еееех, добрият мъж...
Кой ли го забелязва?
Удобен е като ръкавица - и да е обиден - не му личи...
Пък и колко му трябва на него - изпусната ласка...
И пак е готов за ползване и... добрини...
Добрите мъже...
Всевишният най-често наказва ги
с млади, красиви и неблагодарни жени...
© Красимир Чернев Всички права запазени