krchernev
188 резултата
Поръчах ти серенада тази вечер.
Ще я изпълни вятърът…
Подпрян на самотата ми –
ще вдигне тромпета,
за да литнат посланията… ...
  165 
Искам тази вечер –
най-сърдечно да ми изгладиш ризата
и… да се заемеш със вечерята,
пламнала като млада невяста…
А аз – аз да напаля камината, ...
  272 
Набръчкан от въздишки приливът
разгръщаше последните писма,
получени във пощата на Залива…
Островърхите моливи
на няколко безпътни мачти ...
  503 
Така и не разбрах какво се крие
зад примамливия гръб на хоризонта…
При мен се върна вятърът,
отнесъл преди време
розовите ми илюзии за вечност… ...
  313 
От скитанията насън -
запомних само прерията необятна
на човешкото великодушие.
По каменистите пътеки на деня
ме догонват ласкавите погледи ...
  311 
Полегнал на лакът върху пряспата на януари
Залеза блести с доволна усмивка…
На щастливец…
Неродените деца на Изгрева на топчета играят,
скрити някъде в простора, ...
  321  14 
Безпощадният скалпел на мислите
неуморно разрязва плътта на нощта.
Лъчът му огрява жестоко, безмилостно
всички надежди за тишина и мрак.
И се опитвам да направя от вопъла песен, ...
  335 
Тази бяла циганка на надеждата
все ме мами по неутъпкани пътища…
Сънувам те често сред люляци, а е декември –
дори и неделите – са само студени прегръдки…
Аз не страдам, ...
  329 
На Гриша Трифонов
Не си тръгвай, Приятелю!
Не ти ли отмаляха краката?!
Ела!...
Ела, поседни да попеем, ...
  326  12 
Маранята се спуска като лепкава слуз
и мокри,
мокри гърба на тишината...
Премаляло от жега - мърка в ритъмен блус -
моето куче - проснато във краката ми... ...
  349  10 
Ниското слънце бодеше очите
на пътя – водещ към нищото…
Премалели от трепет, наивно усмихнати,
ръце бяха сплели по детски душите.
Последният ден на синьото лято – ...
  352  14 
Задъхани и ветровити все се питаме:
ще дойде ли денят да подредим
изкълчените глезени на правдата?...
Кървим и крачим упорито
към мечтите си - ...
  321  12 
Искам да ти напиша няколко реда,
но в главата ми бродят думи,
които ти вече знаеш…
Ще се повторя, ще се потретя -
досадно, ...
  368  10 
Събудих се с пелинов дъх зад зъбите,
прехапали езика…
Застинал във феодална вярност
към надеждата за идващото утре.
Разпокъсан от летежа на неуютни мисли - ...
  506  19 
Не събуждай корабокрушенеца в мен!
Тъкмо сложих – най-после – юздите
на щастливия вятър…
Мислех…
Мислех със теб да ни отнесе надалеч… ...
  418 
По палубата на деня блестеше слънцето –
преливащо от топлина и самочувствие.
Пасатът – заплел се във короната
на настъпващата привечер –
оплиташе възлите, наслаждавайки се ...
  313  10 
Сряда е. Юли.
Без да повдига полите на своята мантия
хоризонтът свирепо прекрачва вълните –
като скъперник – изпуснал в бездната –
огромната драхма на изгрева... ...
  311 
От вълнолома на деня се взирам
в най-сините очи на юли
и търся погледа ти, реещ се
в прегръдките на бриза.
До залеза остава ...
  567  15 
Отпили глътка от първия дъжд на лятото -
събират децата си старите лястовици…
Сушат си досадата мухи и комари,
а следобедът стъпва тежко, накуцвайки…
Мъжко време задава се - пияно от размисли. ...
  372  16 
Да вдигнем сините платна на радостта –
за ден, за два - докато можем!...
Когато дойдат бурите, повярвай ми –
със нежността си ще ги спра
и ще направя всичко – даже невъзможното… ...
  404  16 
Забравила света,
изпаднал почти в делириум,
неподправено танцува петъчната вечер.
В зениците й слънчеви
ламбадно спускат се ...
  941  17 
По Ив. Балабанов
Ти… нямаш все още бял шал,
но устните ти крият вкуса на дъгата…
На човека до теб -
кой ли мъж не би завидял?!... ...
  413  18 
От безкрая на каменистите надежди
полъхва пеперуден бриз на нямо откровение
и свива предсърдията на недоспалите ни нощи
във трепетен копнеж за близост…
Една развързала се от дома на делника, ...
  472  19 
Дори и варненските улици
са място за целувки -
даже между устните
да се промъква вятър...
Мълчат забързано, ...
  476  23 
Неспокоен е сънят ти – виждам.
Кошмари ли те мъчат или нещо те боли?!
Дойдох в потайна доба да те нарисувам,
не да те обичам,
но ъгълчетата на устните ти ми заповядват: ...
  496  22 
С меките си пантофки
над града се спуска тъгата
и притваря с рамо
прозореца на надеждите...
Февруари е - неуверен, ...
  347  13 
Снишили гърбовете си като камили,
спрели за почивка –
планините се разнежваха, заплели стъпки,
във витрината на необята…
Във чашата на нищото оставяхме следа, ...
  626  20 
Да поговорим тази вечер за дъжда
и есенния ромон на остарелите капчуци…
Не виждаш ли?
Не виждаш ли брезите как тъжат –
до тъмносиньо, ...
  1216  26 
Ти... не подозираш...
колко ми е трудно да мълча...
От инат, от болка...
чак до... глупост...
С остри токчета, с обувки черни ...
  689  19 
Изгубих първото весло
в една новогодишна нощ,
разочарован от подаръка си под елхата...
И аз - като децата - исках колело,
а намерих книга - за възрастни - ...
  726  27 
Нощта се разстила пред мен
с аромата на взета жена,
на която не мога да се наситя...
Сега имам всичко -
препълнена с нежност душа ...
  660  18 
Изпълзяла от мрака на скуката,
на седлото до мен приседна тъгата -
съвсем, ама съвсем непоканена...
Казах ѝ да си тръгва, повторих ѝ -
тя се направи на глуха ...
  1285  34 
Тъжно и сиво -
като в око на гарван...
Небе - без капчица срам.
Под него -
една надежда - размазана - ...
  313 
Навил крачолите си като вчерашен клошар -
настървено ревматизма си припичаше Безкрая...
Рисуваше осморки със зимните си ходила
и тананикаше - фалшиво и досадно...
Пришиваше немигналата кръпка на деня ...
  352 
Като погледна назад - след мен остават
две звездочели деца, пътечка от стихове
и недовършена къща, подобна на фар...
На признание, на признание - не се надявам,
ама на никакво... ...
  605  12 
Не помня дали обещавах ти изгреви...
Не зная - преди век - колко звезди ти свалих...
Бях млад... безпардонен, безгрижен и ненавиждах
всички лигави невъзможности - разказани от жени.
И тъй като все пак не бях живял във аквариум, ...
  592  14 
Октомври разроши перчема на залеза,
а порижавелите дъбове затананикаха
мелодия за любов...
Залутани - всеки по свои мечти,
недокоснати от звездопада, ...
  501  20 
Не, аз не съм поет
и дори не се заблуждавам.
Вярно е, че творя и съм творец,
но на семейството и децата си.
Нямам време до край да се посветя ...
  484  16 
Събуждам се
с неоправданото очакване за щастие,
което се е свило пред прага ми
до каменистата възможност
на парижка уличка… ...
  623  21 
Валяло е…
Тих и кротък нощен дъжд - по септемврийски.
И Майкъл ми каза -
скрит в свойта къщурка.
Майкъл е куче, той не обича дъжда… ...
  489  20 
Предложения