Финални думи
Сложил си маска на лицето -
криеш истинските си черти,
надянал си и маска на сърцето -
чувство някое да не личи.
Криеш се в дебрите на мрака,
денем плуваш сред мъгла,
душата ми дереш като трънлива драка
и аз се питам - ти ли си това!?
Защо стена издигна помежду ни
и всичко хубаво зад нея скри,
ако е време за финални думи,
ела и просто ги кажи...
Ела при мен такъв, какъвто беше,
без срам и свян в очите погледни,
без страх кажи каквото има да ми казваш -
от премълчаното, знай, повече боли!
© АнеблА Всички права запазени