Разлистваш ме
като пролетен вятър.
Флиртуваш.
Очите ти сини слънца
със златни стрели
атакуват.
И роклята даже
в миг засия,
поръсена
от златния прах.
Повдигна
леко поли
затрептя...
Тишината замря
и се сгуши,
а ти непокорен,
в захлас,
все ме стрелкаше... ти
© Галя Николова Всички права запазени