Jan 26, 2005, 11:56 AM

Флирт

  Poetry
1.5K 0 7

Разлистваш ме
като пролетен вятър.
Флиртуваш.
Очите ти сини слънца
със златни стрели
атакуват.
И роклята даже
в миг засия,
поръсена
от златния прах.
Повдигна
леко поли 
затрептя...
Тишината замря
и се сгуши,
а ти непокорен,
в захлас,
все ме стрелкаше... ти


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тръпчиво
  • Благодаря на всички за добрите думи!
  • Наистина е невероятно...
  • Страхотно е! И 6 шестици няма да му стигнат! Едно от най-хубавите стихчета, които прочетох тук! Продължавай да се вдъхновяваш от ЛЮБОВТА! Тя единствена никога няма да те излъже и с нея ще бъдеш най-близо да истинската красота на живота! Очаквам да прочета още много такива стихчета!
  • "Тишината замря
    и се сгуши"
    Страхотно! Направо я виждам, самичка , уплашена, сгушена. Браво, много хубав стих!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...