Фонтанът с ябълката
Шуми градът, бръмчат коли,
народ върви под път, над път.
От ранен час до късен мрак,
градът не спи - гледач във транс.
А нейде там фонтан звъни
и пее песен тиха, тиха.
За миг ела, поспри, поспри,
до тези бликнали водѝ!
От райско място те извират,
от пловдивската родна гръд.
И светъл път сами намират,
да стоплят с ромол благ градът.
Ела, не е далече Раят,
от ябълка вода се лей!
На грижи тежки тук е краят,
вземи от тоз мечтан елей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
