Фототапет
Да се погледна в огледалото не смея,
ще се покаже в дъното неясен силует,
а да излъжа себе си - това не го умея,
ще запечатам очите си във фототапет.
Ще облепя със него прашните стени
и през нощта от тях сълзи ще потекат,
ще измият пода от ненужните следи
и килимите от спомени ще изперат.
От ъгъла на неразтребената стая
ще кресне с вик отчаяната самота,
приготвила се да ме отнесе в безкрая,
изместила нахално теб и любовта.
Дошло е време да сменя интериора,
непотребното да хвърля на боклука
и да запратя самотата в коридора,
любовта отново на вратата да почука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
