22.08.2007 г., 19:25

Фурия.

922 0 11
Понякога съм истинска фурия -
събуждам се и всичко е наопaки,
обличам се набързо и излизам,
за да отровя и на другите живота.
Като дете се цупя и мърморя,
нослето вирвам и потропвам с крак,
едни безмислици говоря...
Но ме търпят... е, няма как.
Ако ме срещнете такава,
навирвайте и вий носле -
когато някой ми се скара,
отново съм добро дете.
Понякога съм истинска фурия,
затова обичам шоколад,
не са го тествали клинично,
но дава незабавен резултат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво и весело стихче, Фурийке! Много шоколадови усмивки от мен!!!
  • Че кой не обича шоколад?
    Ако има такъв,да се обади
    Поздрави за стихчето!!!
  • Звездичка , мила ,сладка усмихна небосклона.Чудесна си. С обич.
  • Прекрасном описание си си направила,мила
    Казвам така,защото си го написала по невероятен,интересен начин!
    Поздрав и прегръдка,Фурийке
  • Много красив и весел стих!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...