22 авг. 2007 г., 19:25

Фурия.

923 0 11
Понякога съм истинска фурия -
събуждам се и всичко е наопaки,
обличам се набързо и излизам,
за да отровя и на другите живота.
Като дете се цупя и мърморя,
нослето вирвам и потропвам с крак,
едни безмислици говоря...
Но ме търпят... е, няма как.
Ако ме срещнете такава,
навирвайте и вий носле -
когато някой ми се скара,
отново съм добро дете.
Понякога съм истинска фурия,
затова обичам шоколад,
не са го тествали клинично,
но дава незабавен резултат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво и весело стихче, Фурийке! Много шоколадови усмивки от мен!!!
  • Че кой не обича шоколад?
    Ако има такъв,да се обади
    Поздрави за стихчето!!!
  • Звездичка , мила ,сладка усмихна небосклона.Чудесна си. С обич.
  • Прекрасном описание си си направила,мила
    Казвам така,защото си го написала по невероятен,интересен начин!
    Поздрав и прегръдка,Фурийке
  • Много красив и весел стих!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...