Габриела
На една полянка насред гората
буйния огън красиво гори
До мене си ти - "едната"
и леко притваряш очи
Китарата нежно и гладко звучи
погалена от моите пръсти
и огъня всъщност в сърцата гори
и отразява се в косите ти гъсти
Това си ти - зарад която живея
и зарад която бих срещнал смъртта
Това си ти - зарад която се смея
и зарад тебе чувствам любовта
Това си ти - "едната" - Габриела,
слънцето огряло черната душа,
Ти сърцето ми отдавна си взела
Дано нивга пред тебе не сгреша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Беков Всички права запазени
/