Nov 1, 2006, 12:44 PM  

Габриела

  Poetry
905 0 2

На една полянка насред гората
буйния огън красиво гори
До мене си ти - "едната"
и леко притваряш очи

Китарата нежно и гладко звучи
погалена от моите пръсти
и огъня всъщност в сърцата гори
и отразява се в косите ти гъсти

Това си ти - зарад която живея
и зарад която бих срещнал смъртта
Това си ти - зарад която се смея
и зарад тебе чувствам любовта

Това си ти - "едната" - Габриела,
слънцето огряло черната душа,
Ти сърцето ми отдавна си взела
Дано нивга пред тебе не сгреша.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Беков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами просто исках да натъртя че ТЯ е тази, заради която правя всичко.
    Може да се е получило неподходящо наистина, но когато ги пиша тези неща, аз не ги обмислям. Просто пиша каквото чувствам. Пак благодаря за критиката. Ще си взема бележка за натам, но това няма да го променя в никакъв случай. Мерси и за пожеланието за успех.
  • Хубаво и искренно.
    /Съгласна съм с Креми ... зарад - заради /

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...