Ганьова мечта.

Друса и гнети България такава криза,

че българинът вече е дори 

                       без старата червена риза.

И от кризата жестока угнетен,

                    проспива времето си Ганчо.

                                             Ден след ден!

С три левчета за ден в джобето,

                    цял ден дими с цигара 

                                                в кафенето.

Дими! С очи премрежени

                                    допива си кафето...

И от цигарения дим унесен,

                 пред очите му изплува

                                           блян чудесен!

Намерил бе, най-после, начин лесен!

На автостоп да стигне и потропа

                              на вратата на Европа...

Мечтае и очаква там

            балканският отрок

                         да заживее  

                              като Олимпийски Бог!

Той кат' расов кон ще я опложда, 

Тя за него ше се грижи

                       снажен да расте и...

                                             да прохожда...

Не мина много време,

                               открехнаха вратите!

Замина и видя.

              И там със много труд

                                    се вадели парите...