5 июн. 2012 г., 22:52

Ганьова мечта

899 0 1

                         Ганьова мечта.

 

Друса и гнети България такава криза,

че българинът вече е дори 

                       без старата червена риза.

И от кризата жестока угнетен,

                    проспива времето си Ганчо.

                                             Ден след ден!

С три левчета за ден в джобето,

                    цял ден дими с цигара 

                                                в кафенето.

Дими! С очи премрежени

                                    допива си кафето...

И от цигарения дим унесен,

                 пред очите му изплува

                                           блян чудесен!

Намерил бе, най-после, начин лесен!

На автостоп да стигне и потропа

                              на вратата на Европа...

Мечтае и очаква там

            балканският отрок

                         да заживее  

                              като Олимпийски Бог!

Той кат' расов кон ще я опложда, 

Тя за него ше се грижи

                       снажен да расте и...

                                             да прохожда...

 

Не мина много време,

                               открехнаха вратите!

Замина и видя.

              И там със много труд

                                    се вадели парите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ха-ха-ха, абсолютно Ганьова! И наистина не му омръзна, не се умори, не му отъпя на Ганьо да превзема все тая пуста Европа! Явно вид виталност!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...