radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
1.05.2012 г., 19:11 ч.

Гара за двама 

  Поезия » Друга
1016 1 16


 

С пиян екипаж от пиян коловоз

пиянският влак заминава.

Увисват в небето въпрос след въпрос

в притихнал мираж от забрава.

 

Последен сезон и последна любов.

Горчи вечерта от въпроси.

Но явно не съм за раздяла готов

и своята болка си нося.

 

Понякога помня, че бил съм и млад.

Понякога смътно си спомням.

Измислям прозорец с кънтящ звездопад

и дом от съня на бездомник.

 

Последно танго и последен кадрил.

Шепти в полусън Компарсита.

Понякога зная, че влюбен съм бил,

понякога птици долитат.

 

Препуска среднощно пиянският влак.

Със себе си сам се сбогувам.

Не виждам семафор; не виждам маяк.

Пътувам. Пътувам. Пътувам.

 

С притихнал от есенни сенки перон

ме чака безименна гара.

На своя премръзнал от залези трон

последният залез догаря.

 

Сбогувам се дълго. Сбогувам се пак

с последна любов за последно.

Пиян пасажер от пиянския влак –

отивам си сам и по бедност.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??