Гарванът

                        Посветено на Едгар По

В мрака на моя сън среднощен

гарванът нахлу със порив мощен.

И като в поемата на По

изрече той над моето легло: “Нивга пак!”

В сърцето ми разля се леден мрак.

И кацна на гърдите ми наперен,

но оказа се добронамерен.

Погалих този гарван черен,

който с мене беше тук.

Гарванът наперен с поглед черен и…

никой друг.

Рекох му аз в мрака безмерен:

Отгде идваш, пътнико черен?

И каква вест ми носиш отдалеч?

Той отвърна: “Нивга веч!”

Споделих му аз тогава:

“Надежда за забрава нямам веч!

Надеждите и мечтите излетяха надалеч.

Но, макар да си знак на нещастие и мрак,

остани си ти със мене тук!

Остани – на света напук,

защото нямам вече никой друг!”

И гарванът остана тук.

В сънищата ми среднощни идва вестителят на мрак.

А там го милвам нежно и звучи ми звукът драг

на гарван черен, който пее: “Нивга пак!”