Гарванът
Гарванът
Посветено на Едгар По
В мрака на моя сън среднощен
гарванът нахлу със порив мощен.
И като в поемата на По
изрече той над моето легло: “Нивга пак!”
В сърцето ми разля се леден мрак.
И кацна на гърдите ми наперен,
но оказа се добронамерен.
Погалих този гарван черен,
който с мене беше тук.
Гарванът наперен с поглед черен и…
никой друг.
Рекох му аз в мрака безмерен:
Отгде идваш, пътнико черен?
И каква вест ми носиш отдалеч?
Той отвърна: “Нивга веч!”
Споделих му аз тогава:
“Надежда за забрава нямам веч!
Надеждите и мечтите излетяха надалеч.
Но, макар да си знак на нещастие и мрак,
остани си ти със мене тук!
Остани – на света напук,
защото нямам вече никой друг!”
И гарванът остана тук.
В сънищата ми среднощни идва вестителят на мрак.
А там го милвам нежно и звучи ми звукът драг
на гарван черен, който пее: “Нивга пак!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галифрей Михайлов Всички права запазени
