Гасне пламък!
Гасне пламък!
Камината гори, а пламък в мен изгасва
и в пепел от мечти душата ми прераства,
във стаята сама, болничка се свличам,
но няма как да спра аз тебе да обичам!
И вчера беше ден, и вчера с тебе бяхме,
но две души в една да слеем не успяхме.
Ти беше пак студен, аз - тъжна и унила...
В прегръдките на друг снощи бях се скрила!
Опитах да избягам от чувствата във мене,
тъй както ти забрави сърцето ми, че стене,
че то за теб умира, то гърчи се и тръшка,
и след въздишка мила, отново тежко пъшка!
Да, вярно бях пияна, когато го целувах;
да, вярно, че обичам аз него, се преструвах,
но във сърце ми жални отекваха мечтите -
ти беше идеален, обичан и в мечтите!
И ден от вчера мина, и месец ще да мине,
а после и година, но в мене ще остане
следа от твойте устни, от твойте нежни длани,
от погледа небрежен, с когото спря дъха ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
