Гастон (из Цикль)
Той беше градинар и най-прилежно
се грижеше за розите И свежи,
подрязваше и храстите И нежно,
и кротко го навяваха копнежи.
Чимширите в ръката на художник
възкръсваха във форми и надежди,
береше И букетче всеки вторник
от фрезии, зюмбюли и аспержи...
И пресни теменужки от гората
и носеше той сутрин във кревата...
Тя беше тъй изискана и млада,
на кротката невинност бе сестра,
израснала в охолство и наслада
на всичките си грешни сетива,
ала безупречният водевил,
не би могъл Гастон да заблудил.
Той виждал и под тежък кринолин,
горещо тяло, страсти притаило,
и зад клепачи и ресници с туш,
усещал поглед не съвсем невинен,
но като верен паж и цял герой
език зад зъбите държал е той.
Изчаквал е момента подходящ,
и знаейки си, че ще дойде време,
в което ще завира своя нос
в красивите И бели хризантеми.
- Ма бель, мадам, аз мога до зори
да адаптирам Вашите лози
и Вашата „павония ругалда",
и нарциси, и момини сълзи,
гарденията Ви осиротяла,
от цвят и аромат тъй натежала.
И точно тук, под белите брези,
ще да Ви сбъдна цветните мечти.
- Ах, спрете, моля Ви, с това садило,
навън отдавна е развиделило
и моята „павония ругалда"
ще ви излезе през носа веднага,
щом Ви дочуе нашият Маркиз!
- Аз бих го наримувал със... сюрприз
и бих му скочил на дуел тъй сам,
уви, мен не долюбва ме мадам!...
- И любовта И няма да измоля!
Подайте този нож да се заколя!
- О, не, не прекалявайте, Гастон,
без Вас ще тъне в мрак и моят дом,
и моите напъпили цветя,
не мога тъй със Вас да се простя,
и орхидеята ми ще умре -
далече от грижовните ръце.
Дано Маркиз не чуе за това,
ще ми изтръгне всичките „цветя"!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
