Гастон (из Цикль)
Той беше градинар и най-прилежно
се грижеше за розите И свежи,
подрязваше и храстите И нежно,
и кротко го навяваха копнежи.
Чимширите в ръката на художник
възкръсваха във форми и надежди,
береше И букетче всеки вторник
от фрезии, зюмбюли и аспержи...
И пресни теменужки от гората
и носеше той сутрин във кревата...
Тя беше тъй изискана и млада,
на кротката невинност бе сестра,
израснала в охолство и наслада
на всичките си грешни сетива,
ала безупречният водевил,
не би могъл Гастон да заблудил.
Той виждал и под тежък кринолин,
горещо тяло, страсти притаило,
и зад клепачи и ресници с туш,
усещал поглед не съвсем невинен,
но като верен паж и цял герой
език зад зъбите държал е той.
Изчаквал е момента подходящ,
и знаейки си, че ще дойде време,
в което ще завира своя нос
в красивите И бели хризантеми.
- Ма бель, мадам, аз мога до зори
да адаптирам Вашите лози
и Вашата „павония ругалда",
и нарциси, и момини сълзи,
гарденията Ви осиротяла,
от цвят и аромат тъй натежала.
И точно тук, под белите брези,
ще да Ви сбъдна цветните мечти.
- Ах, спрете, моля Ви, с това садило,
навън отдавна е развиделило
и моята „павония ругалда"
ще ви излезе през носа веднага,
щом Ви дочуе нашият Маркиз!
- Аз бих го наримувал със... сюрприз
и бих му скочил на дуел тъй сам,
уви, мен не долюбва ме мадам!...
- И любовта И няма да измоля!
Подайте този нож да се заколя!
- О, не, не прекалявайте, Гастон,
без Вас ще тъне в мрак и моят дом,
и моите напъпили цветя,
не мога тъй със Вас да се простя,
и орхидеята ми ще умре -
далече от грижовните ръце.
Дано Маркиз не чуе за това,
ще ми изтръгне всичките „цветя"!!!
© Лулу All rights reserved.
