Казах, че от теб си тръгвам,
но вървя напред-назад
и душата си изтръгнах
да не чувствам онзи глад!
Глад за обич и за нежност,
дето бил е някак скрит.
Искам те сега и вечно!
Не изгубвам апетит!
Аз си мислех, че е лесно
любовта да се убие...
Пак ще бъде ли уместно
ти и аз да бъдем "ние"?
© Ивайла Тодорова Всички права запазени