Гларусът
Гларусът
Красива бяла птица долетя,
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега,
с спомените си от миналото, от някога.
А гларусът морски лети към мен сега,
сякаш поздравява ме със своите крила.
Дойде при мен, красива птицо бяла,
и донесе ми хубавото усещане за море.
Отдалече в моя град ти си долетяла
и стопли със спомените моето сърце.
Сега полети и върни се отново при морето,
разкажи му за мен и за моята мечта
Да дойдем при него отново с детето,
едно пораснало дете и двете му деца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
