valqka (Валентин Василев)
517 2126
22.10.2015 г., 15:33 ч.

Глас 

  Поезия
280 0 5

 

 

 

Улици, коли и хора ...

върволици - град голям,

потоци пълноводни,

град като река разлян ...

Лодки лимузинени.

Зад тъмните стъкла -

лодкари, зрими и незрими ...

Вън - удавници насам-натам

щурат се с последни сили ...

От виковете техни оглушавам,

искат да достигнат бряг -

срутва се и моя - падам,

по течението поемам с тях ...

Ръчкат ме отдясно и отляво -

друже, хайде, дай ръка

и ръката си подавам,

но към дъното летя ...

Някак пак изплувам в своя град

сред неговите мокри сапиенси хомо,

пояси за всички обаче няма,

цепят само викове простора ...

Бълбука наоколо водата,

излитат мехурчета завчас,

заслушвам се и не мога да повярвам -

нима и моя чувам глас ...

къде са онези - хвърчащите хора ...?

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ева, Солвейг, Йордан, Анастасия, благодаря за вниманието, което ми оказвате с коментарите и оценките си! Признателен съм за това и на теб, приятелю Валери! Много съжалявам за разочарованието, което ти причиних,
    но понякога валяците пропадат в дупките по асфалта! Такава е реалността!
    Поздрави на всички!
  • Много силно като внушение -образно изграден стил . Поздрав !
  • Като заваля - та цяла неделя...!!!
  • Благодаря ти, Таничка! Поздрави от мен!
  • Ами, къде ли са?
    Май всички сме дълдисали в проблемите си и трудно можем да изплуваме на повърхността, камо ли да отлепим крила!

    Хареса ми стиха ти!
Предложения
: ??:??