Глас
Улици, коли и хора ...
върволици - град голям,
потоци пълноводни,
град като река разлян ...
Лодки лимузинени.
Зад тъмните стъкла -
лодкари, зрими и незрими ...
Вън - удавници насам-натам
щурат се с последни сили ...
От виковете техни оглушавам,
искат да достигнат бряг -
срутва се и моя - падам,
по течението поемам с тях ...
Ръчкат ме отдясно и отляво -
друже, хайде, дай ръка
и ръката си подавам,
но към дъното летя ...
Някак пак изплувам в своя град
сред неговите мокри сапиенси хомо,
пояси за всички обаче няма,
цепят само викове простора ...
Бълбука наоколо водата,
излитат мехурчета завчас,
заслушвам се и не мога да повярвам -
нима и моя чувам глас ...
къде са онези - хвърчащите хора ...?
© Валентин Василев All rights reserved.
