10.01.2016 г., 19:10

Глас народен

467 0 5

"Никой няма да пита какво е било времето,

а всеки ще пита защо са мълчали поетите му..."

Бертолт Брехт

 

Перото ми отдавна не мълчи

за днешния живот прободен.

Като камбана словото звучи

да буди годен и негоден.

 

Със болка във сърцето и душа,

гласът си вдигам поетичен.

Но малко е с това да се теша,

щом този глас е едноличен.

 

Аз искам всичките да разберем,

че трябва да сме глас народен.

И ако честността си изберем,

ще правим избора свободен.

 

Защото всеки бъдещ утре внук

ще пита що сме ний мълчали.

Нима не сме изтръгнали и звук-

страхливо вкъщи сме гълчали...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никола много е хубаво.Не си сам в борбата за справедливост.Аз съм с вас. Участваш ли в Листопад на спомените.
  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката! Трябва! Трябва да надигаме глас!
    Поздрави от мен и спокойна вечер!
  • Ти самият си го казал в текста си, Никола:

    "И ако честността си изберем, ще правим избора свободен."

    Но всички ние помним какво е казал Ботев: "Свестните у нас считат за луди".
    Честните и свестните е едно и също, според мен. И те винаги ще бъдат малцинство. Поздрав!
  • Камбана е словото ти, Ники, и осветява пътя ни...
    Поздрави!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...