Jan 10, 2016, 7:10 PM

Глас народен

  Poetry » Civic
468 0 5

"Никой няма да пита какво е било времето,

а всеки ще пита защо са мълчали поетите му..."

Бертолт Брехт

 

Перото ми отдавна не мълчи

за днешния живот прободен.

Като камбана словото звучи

да буди годен и негоден.

 

Със болка във сърцето и душа,

гласът си вдигам поетичен.

Но малко е с това да се теша,

щом този глас е едноличен.

 

Аз искам всичките да разберем,

че трябва да сме глас народен.

И ако честността си изберем,

ще правим избора свободен.

 

Защото всеки бъдещ утре внук

ще пита що сме ний мълчали.

Нима не сме изтръгнали и звук-

страхливо вкъщи сме гълчали...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никола много е хубаво.Не си сам в борбата за справедливост.Аз съм с вас. Участваш ли в Листопад на спомените.
  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката! Трябва! Трябва да надигаме глас!
    Поздрави от мен и спокойна вечер!
  • Ти самият си го казал в текста си, Никола:

    "И ако честността си изберем, ще правим избора свободен."

    Но всички ние помним какво е казал Ботев: "Свестните у нас считат за луди".
    Честните и свестните е едно и също, според мен. И те винаги ще бъдат малцинство. Поздрав!
  • Камбана е словото ти, Ники, и осветява пътя ни...
    Поздрави!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...