12.07.2008 г., 20:44

Гласът на сърцето

945 0 3
Всеки ден излизам с различен.
Всеки ден различен целувам.
Но само един единствен обичам
и само него всяка нощ сънувам.

Всеки ден различни гласове...
Чужди прегръдки, чужди усмивки.
Но само един е гласът в моето сърце.
Той тебе зове, отронвайки тихи въздишки.

Прегръдки измамни, в които търся утеха.
Утеха няма, сама се погубвам в забрава.
От чужди устни отпивам горчива отрова.
И още по-самотна и тъжна оставам.

Гласът на сърцето ми тихо те вика.
Една едничка надежда в него остава.
Глас без думи към теб ме притиска.
Но теб те няма и пак потъвам в забрава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...