25.01.2014 г., 18:06 ч.

Гласът ти ме погали 

  Поезия » Любовна
732 0 8

Гласът ти ме погали сутринта,

целуна ме със устните си нежни,

промъкна се издайница-сълза,

затичана към миговете прежни.

 

Докоснах те. Прегърнах те. Сега

очите ми чрез пръстите те „гледат“

по скулите, брадичката, врата,

ръцете със изкуствени протези...

 

Ти само с глас ме галиш сутринта.

Поредна сутрин...  след оная вечер

с линейките,  горящата кола

и жребият на мрак да съм обречена.

 

Спаси ме с риск за своя си живот,

ръцете там, във пламъка, изгуби,

но все шептиш:  „Обичам те, Любов!“

и в двама ни танцуват пеперуди.

 

Валентина Йосифова

 

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??