Гласът ти ме погали
Гласът ти ме погали сутринта,
целуна ме със устните си нежни,
промъкна се издайница-сълза,
затичана към миговете прежни.
Докоснах те. Прегърнах те. Сега
очите ми чрез пръстите те „гледат“
по скулите, брадичката, врата,
ръцете със изкуствени протези...
Ти само с глас ме галиш сутринта.
Поредна сутрин... след оная вечер
с линейките, горящата кола
и жребият на мрак да съм обречена.
Спаси ме с риск за своя си живот,
ръцете там, във пламъка, изгуби,
но все шептиш: „Обичам те, Любов!“
и в двама ни танцуват пеперуди.
Валентина Йосифова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
