Гледам небето
ГЛЕДАМ НЕБЕТО
… аз не зная дали, щом си тръгна, светът ще ме помни,
ала аз ще го смислям със Обич – дори и Отвъд.
Бях добряк по душа – и един ли нахраних бездомник?
И на гладната мравчица сторвах почтително път.
Коланих трима сина – с кеф ги учех да гледат небето! –
не в торбата с пари на свидливеца, зъл богаташ.
Много книги написах, три вагона със книги прочетох.
И с това, май, натрупах за скъдната пенсия стаж.
Преживях рождества, много смърти проводих оттатък.
Някой ден ще изчезна по алеите с Райски шибой.
Е, какво, мой Животе?... Бе тъй възхитително кратък!
И сполай ти, че беше два века единствен! – и мой.
10 ноемврий 2023 г.
гр. Варна, 9, 40 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
