Гледам небето

10.11.2023 г., 12:37 ч.

Поезия

168 4 2

ГЛЕДАМ НЕБЕТО

… аз не зная дали, щом си тръгна, светът ще ме помни,

ала аз ще го смислям със Обич – дори и Отвъд.

Бях добряк по душа – и един ли нахраних бездомник?

И на гладната мравчица сторвах почтително път.

Коланих трима сина – с кеф ги учех да гледат небето! –

не в торбата с пари на свидливеца, зъл богаташ.

Много книги написах, три вагона със книги прочетох.

И с това, май, натрупах за скъдната пенсия стаж.

Преживях рождества, много смърти проводих оттатък.

Някой ден ще изчезна по алеите с Райски шибой.

Е, какво, мой Животе?... Бе тъй възхитително кратък!

И сполай ти, че беше два века единствен! – и мой.

10 ноемврий 2023 г.

гр. Варна, 9, 40 ч.

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yotovava (Валентина Йотова)

2023-11-10T19:05:28+02:00

Е, какво, мой Животе?... Бе тъй възхитително кратък!
И сполай ти, че беше два века единствен! – и мой.
художника (Веселин Христов)

2023-11-10T16:53:59+02:00

Ех Вальо, кога успя при три вагона книги да направиш и трима сина? Или бързо четеш, или бързо ....... Браво, брависимо !