10 nov 2023, 12:37

Гледам небето

  Poesía
360 4 2

ГЛЕДАМ НЕБЕТО

 

… аз не зная дали, щом си тръгна, светът ще ме помни,

ала аз ще го смислям със Обич – дори и Отвъд.

Бях добряк по душа – и един ли нахраних бездомник?

И на гладната мравчица сторвах почтително път.

Коланих трима сина – с кеф ги учех да гледат небето! –

не в торбата с пари на свидливеца, зъл богаташ.

 

Много книги написах, три вагона със книги прочетох.

И с това, май, натрупах за скъдната пенсия стаж.

Преживях рождества, много смърти проводих оттатък.

Някой ден ще изчезна по алеите с Райски шибой.

Е, какво, мой Животе?... Бе тъй възхитително кратък!

И сполай ти, че беше два века единствен! – и мой.

 

10 ноемврий 2023 г.

гр. Варна, 9, 40 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, какво, мой Животе?... Бе тъй възхитително кратък!
    И сполай ти, че беше два века единствен! – и мой.
  • Ех Вальо, кога успя при три вагона книги да направиш и трима сина? Или бързо четеш, или бързо ....... Браво, брависимо !

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...