bojenski (Иван Иванов)
266 2718
10.02.2024 г., 10:08 ч.

Глухар 

  Поезия » Хумористична
430 0 5
Затоплило се времето,  любовен зов глухарят закрещял,
ни чувал, нито виждал,  за любов бил страшно зажаднял.
От воплите му сайта зашумял и закипял, та чак заврял,
а там жени мечта, красиви, умни, той пък  с интерес се взрял!
 
Една с крака на балерина, другата с коса  лавина,
а третата с гърди повдигнати, като артистки от чужбина!
Но ето, че "единствената" прелетяла и той направо пощурял,
след нея втурнал се  перчем развял, абе напълно оглупял!
 
Най-после някак си с последни сили глухарят я настигнал и
изпотен потропвал танц щастлив,  нали целта си бил постигнал.
Във този миг една лисица го сграбчила и стискайки с уста
глухарят в тъмната гора завлякла, е знайте няма го и до сега.
 
Какъв е извода? Когато силно влюбен си високо не хвърчи,
защото те грози беда, сърце и да тупти, приятелю, мисли!
 

 

 

 

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??