Тревистозеленото платно
на немия и сляп художник,
опръскано с цветя влакно,
дело на невеж безбожник.

Подава се малко, тъй страхливо,
там насред високомерни шарки,
жълтото петънце срамежливо -
глухарче със краски диви,жарки.

Южняка смелост му вдъхна -
разгъна листенца без срам,
със лъвска смелост разцъфна
и слънце второ грейна там.

Вечерта в приказно бяло засия -
малка, но тъй ярка звездица
със северняка леден то полетя
зарея се - същинска птица.

Сто слънца след тихата нощ изгряха,
с мечти дариха утрин нежна
огнените си лъчи за миг сляха
превърнаха се в сноп надежда.