Jan 29, 2007, 10:08 PM

Глухарче (Жълтурче)

  Poetry
1.3K 0 1
Тревистозеленото платно
на немия и сляп художник,
опръскано с цветя влакно,
дело на невеж безбожник.

Подава се малко, тъй страхливо,
там насред високомерни шарки,
жълтото петънце срамежливо -
глухарче със краски диви,жарки.

Южняка смелост му вдъхна -
разгъна листенца без срам,
със лъвска смелост разцъфна
и слънце второ грейна там.

Вечерта в приказно бяло засия -
малка, но тъй ярка звездица
със северняка леден то полетя
зарея се - същинска птица.

Сто слънца след тихата нощ изгряха,
с мечти дариха утрин нежна
огнените си лъчи за миг сляха
превърнаха се в сноп надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...