Аз съм стар глупак - олицетворено грозен,
мършав съм, и глух, и от живота изтормозен,
но дълбоко в мен се крие радостта
и дните ми минават без дори една сълза.
Напук на всичко, душата ми е млада,
живея сякаш ще горя във ада,
страхът ми мимолетен е... и зная,
че каквото и да правя - идва края.
Не знам дали ще бъда в Рая,
не знам дали гробове ще копая,
но знам, че щастие едничко има
и то е, братко, любовта неизмерима.
Любов, безкрайна, към всеки, към всичко -
от незнайния хлапак до богатия чичко,
от невинното коте до страховития лъв,
любов, братко, дори с цената на кръв!
Любов, неприкосновена, необятна, вечна -
от космоса до хаоса, любов нечовечна,
от зората на живота до смъртта неизбежна,
любов, братко, възможно най-нежна.
Любов, по-голяма от живота малък,
любов, по-силна от стрелите на лък,
любов, по-велика от хиляди царе
ах, как заслужава човек да умре.
© Бранимир Кирилов Всички права запазени