Papalisimo (Давид Иванов)
49 406
23.06.2017 г., 10:22 ч.

Глупеца 

  Поезия
549 1 5

Седи глупеца, седи все така

на същата пейка стара в 

същия тоя парк. Заслушан

е той сега в магическата смес

от звуци, идващи от птичките,

по дърветата накацали те 

весело чуруликат и сърце и

душа му викат от радост и в

стихове възпяват неговата

младост. Загледан в хората

засмени всички те в пъстроцветни

одежди пременени, те идват

и отиват си, а той глупеца 

сам си седи и опитва се да

разбере на птичките езика и да 

напише на нея, неговата 

любима стиха. "Но край! - 

казва си той - Свърши се с

живота мой, ако не мога да бъда

с нея, моята малка Амелия!"

Лято е, той е влюбен. Влюбен

си, глупецо, в сладката Амелия.

Амелия с къдриците златни,

с очите светли и ясни като

небето, и тая шийка тънка и 

бяла, достойна е тя за твоята

възхвала. В разума твой 

бунтуват се мисли съвършени, 

в сърцето твое копнежи нежни! 

Ех, глупецо, не виждаш ти,

но малката Амелия подир 

други бяга сега и ти, уви,

в сърцето свое пак ще кървиш! 

© Давид Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??