Седи глупеца, седи все така
на същата пейка стара в
същия тоя парк. Заслушан
е той сега в магическата смес
от звуци, идващи от птичките,
по дърветата накацали те
весело чуруликат и сърце и
душа му викат от радост и в
стихове възпяват неговата
младост. Загледан в хората
засмени всички те в пъстроцветни
одежди пременени, те идват ...