8.05.2023 г., 14:13

Глътка Обич

300 1 1

ГЛЪТКА ОБИЧ

 

... когато днес съм тук, а утре там – на хвърлей вик и въздъх от Безкрая,
и съм готов – на стих, да се раздам пред всекиго! – във моята чат-стая,
неканен, непоискан, тъжен гост – без да се питам – имате ли нужда? –
животът, всъщност, бе ми адски прост! – на мене суетата ми е чужда,
пред славата не тръпна като лист, не жаждам злато, почести, успехи,

 

и всяка сутрин се събуждам – чист! – дори си нямам нужда и от дрехи,
и моят ден към заник си върви – спрях да се взирам в идещите ери! –
с Любов ви рекох тихо: – C'est La Vie! – аз, пътникът през този свят – Валерий,
към вас преминах своя друм пеша – и Обич пийнах глътка подир глътка.
Живях с едната голичка душа! – която ви протегнах – за прегръдка!

 

8 май 2023 г.
гр. Варна, 12, 10 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това си ти и си неподправен и неподражаем.

    животът, всъщност, бе ми адски прост! – на мене суетата ми е чужда,
    пред славата не тръпна като лист, не жаждам злато, почести, успехи,

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...