14.04.2013 г., 12:32 ч.

Глътка самота 

  Поезия
899 0 1
ГЛЪТКА САМОТА
Отлита времето през пръстите,
разцепило минутите на две.
И даже хоризонтът не е същия -
заклещен вик във гърлото реве.
Небето от несбъдване ранено,
седефен блясък, претопен в ръжда.
Червеното не е така червено,
по-бледа остарялата луна.
И въздухът не тръпне... Мълчаливо
и неусетно впива се мъгла.
Със глътка от кафето си горчиво ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Ив Всички права запазени

Предложения
: ??:??