ГЛЪТКА САМОТА
Отлита времето през пръстите,
разцепило минутите на две.
И даже хоризонтът не е същия -
заклещен вик във гърлото реве.
Небето от несбъдване ранено,
седефен блясък, претопен в ръжда.
Червеното не е така червено,
по-бледа остарялата луна.
И въздухът не тръпне... Мълчаливо
и неусетно впива се мъгла.
Със глътка от кафето си горчиво ...