ГЛЪТКА САМОТА
Отлита времето през пръстите,
разцепило минутите на две.
И даже хоризонтът не е същия -
заклещен вик във гърлото реве.
Небето от несбъдване ранено,
седефен блясък, претопен в ръжда.
Червеното не е така червено,
по-бледа остарялата луна.
И въздухът не тръпне... Мълчаливо
и неусетно впива се мъгла.
Със глътка от кафето си горчиво
изпивам бавно свойта самота...
© Таня Ив All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
