petna10laleta (Таня Ив)
48 136
Apr 14, 2013, 12:32 PM

Глътка самота 

  Poetry
709 0 1

     ГЛЪТКА САМОТА

 

Отлита времето през пръстите,

разцепило минутите на две.

И даже хоризонтът не е същия -

заклещен вик във гърлото реве.

 

Небето от несбъдване ранено,

седефен блясък, претопен в ръжда.

Червеното не е така червено,

по-бледа остарялата луна.

 

И въздухът не тръпне... Мълчаливо

и неусетно впива се мъгла.

Със глътка от кафето си горчиво

изпивам бавно свойта самота...

 

© Таня Ив All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав тъжен стих!
    Леко ме дразни думичката "реве" би могла да я смениш примерно с "дере"
Random works
: ??:??