Глътка вечност

Поезия » Любовна

1.3K 3 20

Докосване – магическо и нежно!

Две още нецелунати очи!

И времето – задъхана безбрежност

в отблясъка на лунните лъчи!

Една красива приказка, в която

мъжът е влюбен в приказна жена –

прегръщат се и чезнат в необята...

и с устните си пият вечността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Благодаря ви,Светле, Маргарита, Стойчо! Понякога приказките оживяват! 😉Поздрави!

2017-04-15T11:59:37+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Понякога мечтите биват смазани от безцеремонните ботуши на грубата действителност...Но това не може да е пречка за тях!

2017-04-15T08:08:21+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Всички мъже и жени са приказни, до като се съберат под един покрив. После приказните се оказват твърде малко. За жалост!

2017-04-15T07:11:26+03:00
contessa (Светла Асенова)

Чудничко...

2017-04-15T00:16:40+03:00
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

Благодаря, Валентине! Поздрави!

2017-04-06T13:26:04+03:00