MIla_f (Мила Костова)
42 257
22.10.2007 г., 20:51 ч.

Глътки без страх 

  Поезия
997 0 6
Чашата с живот седи пред мен,
не отпивам глътка от страх да не попилея тоз ден.
Вътре ме чакат чудни неща,
вътре е всъщност младостта.
Горчи от време на време, нали?
Но без разнообразие ще е скучен живота ми.
Отпивам плахо глътка една,
услажда ми се тя и става поредна.
Не чувствам вече страх от това,
че ще пропилея, бързайки, някои неща.
Пия, защото е сладко сега,
защото чашата не ще нося с мен след смъртта!
Млада съм, волна, не ща време да пестя!
Сега трябва да опитам от всичко на света,
  после за да не се боя.
Живея в мечтите си, следвам ги аз,
проваля ли се, надежда винаги ме крепи,
проваля ли се, не съжалявам, защото на живота не мога да кажа: "Спри"!
Продължавам напред без капка огорчение,
продължавам напред - не съм на заточение!
Гълтам без страх - така правя вече,
защото краят може и да  е далече,
но няма време - сама го разбрах,
не тярбва да пропилявам всичко във страх!
Сега живея - един живот,
но нека той да е незабравим.
По веднъж от всичко да опитам аз,
дори да е грешка - може и по дваж.
Така до дъно да изпия чашата,
да се радвам, че всичко съм вкусила,
за да не разбера, преди да умра,
че всъщност никога не съм живяла...!

© Мила Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??