Глътки без страх
Чашата с живот седи пред мен,
не отпивам глътка от страх да не попилея тоз ден.
Вътре ме чакат чудни неща,
вътре е всъщност младостта.
Горчи от време на време, нали?
Но без разнообразие ще е скучен живота ми.
Отпивам плахо глътка една,
услажда ми се тя и става поредна.
Не чувствам вече страх от това,
че ще пропилея, бързайки, някои неща.
Пия, защото е сладко сега,
защото чашата не ще нося с мен след смъртта!
Млада съм, волна, не ща време да пестя!
Сега трябва да опитам от всичко на света,
после за да не се боя.
Живея в мечтите си, следвам ги аз,
проваля ли се, надежда винаги ме крепи,
проваля ли се, не съжалявам, защото на живота не мога да кажа: "Спри"!
Продължавам напред без капка огорчение,
продължавам напред - не съм на заточение!
Гълтам без страх - така правя вече,
защото краят може и да е далече,
но няма време - сама го разбрах,
не тярбва да пропилявам всичко във страх!
Сега живея - един живот,
но нека той да е незабравим.
По веднъж от всичко да опитам аз,
дори да е грешка - може и по дваж.
Така до дъно да изпия чашата,
да се радвам, че всичко съм вкусила,
за да не разбера, преди да умра,
че всъщност никога не съм живяла...!
не отпивам глътка от страх да не попилея тоз ден.
Вътре ме чакат чудни неща,
вътре е всъщност младостта.
Горчи от време на време, нали?
Но без разнообразие ще е скучен живота ми.
Отпивам плахо глътка една,
услажда ми се тя и става поредна.
Не чувствам вече страх от това,
че ще пропилея, бързайки, някои неща.
Пия, защото е сладко сега,
защото чашата не ще нося с мен след смъртта!
Млада съм, волна, не ща време да пестя!
Сега трябва да опитам от всичко на света,
после за да не се боя.
Живея в мечтите си, следвам ги аз,
проваля ли се, надежда винаги ме крепи,
проваля ли се, не съжалявам, защото на живота не мога да кажа: "Спри"!
Продължавам напред без капка огорчение,
продължавам напред - не съм на заточение!
Гълтам без страх - така правя вече,
защото краят може и да е далече,
но няма време - сама го разбрах,
не тярбва да пропилявам всичко във страх!
Сега живея - един живот,
но нека той да е незабравим.
По веднъж от всичко да опитам аз,
дори да е грешка - може и по дваж.
Така до дъно да изпия чашата,
да се радвам, че всичко съм вкусила,
за да не разбера, преди да умра,
че всъщност никога не съм живяла...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Костова Всички права запазени
