Глътки от пиянотеменужени вечери /2/
* * *
Ако можех само с чувства
да нарисувам твоите устни,
очите с диаманти да скицирам
и с лъчи искрящите зеници,
с косите водопади да излея
и лицето ти да извая на небето,
Микеланджело се би загледал!
Ех, Боже, само ако можех ...!
* * *
Бях така научен -
да спестявам!
И цял живот пестих -
от пари, храна,
стремежи, вяра,
мечти, радости, любов,
от вентилатори за
попътен вятър,
с мъки и терзания пестих,
с лишения, с първобит ...
И какво ...? Не обеднях,
но и по-богат не станах!
Ей, Боже, с душата ми
ще се облажиш -
на нея нищо не спестих ...!
* * *
Как искам да живея дълго,
да не умирам всеки следващ миг,
защо като човек съм аз прокълнат,
нощ и ден да търся някакъв светлик?
Как искам да живея с радост и любов,
да не ме зомбират, зъл от преумора,
в стихове да изливам своя нежен зов,
да усещам, че съм твой, да знам,
че си моя ...
* * *
/ Мъглявината Андромеда се приближава
към нашия Млечен път с 400 хил. км в
час и след 4 млрд. години ще настъпи сблъсък/
Не е вярно! Катаклизмът
е по-наблизо!
Луната се отдалечава
в простора,
тя ни бяга, хора,
трябва да я спрем веднага!
Че без Луната
кой ще е влюбен,
кой ще зачева децата ...?
Слънцата?
Те създават само тен
за телата ...
/Луната се отдалечава от Земята
с 3,8 см на година/
Хайде, приятели, наздраве,
и днес приключихме, че
иде утре новият ден ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
