гнева си искам да излея...
мина се месец, мина се два...
и в мойте мисли пак ти прелетя...
като дух от кошмар...
като спомен от сън...
остави ме будна...
остави ме гневна... за
всичко това, причинено от теб...
и въпреки всичко аз пак почуствах,
чуството, което те прави човек...
а как искам гнева си да излея...
като океан над остров сега...
а как искам болката си да прехвърля върху теб,
да усетиш що е самота...
сълзите на очите ми
нека пресъхнат сега...
за да не изплаквам надеждата,
за няква шибана мечта...
така те обичам, а как се ядосвам...
за всички детински твои игри...
но, знай, скъпи мой...
сърцето не е играчка,
за да играе на глупак,
глупавите игри...
и в мойте мисли пак ти прелетя...
като дух от кошмар...
като спомен от сън...
остави ме будна...
остави ме гневна... за
всичко това, причинено от теб...
и въпреки всичко аз пак почуствах,
чуството, което те прави човек...
а как искам гнева си да излея...
като океан над остров сега...
а как искам болката си да прехвърля върху теб,
да усетиш що е самота...
сълзите на очите ми
нека пресъхнат сега...
за да не изплаквам надеждата,
за няква шибана мечта...
така те обичам, а как се ядосвам...
за всички детински твои игри...
но, знай, скъпи мой...
сърцето не е играчка,
за да играе на глупак,
глупавите игри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
