5.08.2008 г., 15:43 ч.

Години 

  Поезия
702 0 4

Годините се нижат неусетно.

Животът слива дните в едно цяло.

Всеки ден е сходен с другите.

Безцветни, сиви дни,

празни, еднообразни, безлични...

като хората –

забързани, изнервени, недоволни,

искащи, изискващи, роптаещи,

но нехаещи, мърморещи или безмълвни.

Сенки, движещи се по прашните улици,

лутащи се в житейско небитие.

И тъй ден след ден, година след година -

безцветни, сиви, безлични, празни...

Хора без цел, без посока,

чакащи нещо да се случи.

Някой живота им да осветли

и от тъмния тунел да изведе.

© Ин Вел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прави сте, че от нас зависи, дали денят ни ще е сив или многоцветен. Но за съжаления, по улиците виждам много такива хора. За това написах този стих. А иначе мойте дни са винаги много усмихнати, макар и да съм тъжна понякога.Правя всичко за да науча поне някои от тях да се усмихват. Благодаря Ви!
  • "Всеки ден е сходен с другите.

    Безцветни, сиви дни,

    празни, еднообразни, безлични..."-от нас зависи да оцветим дните си, нали!Поздравления от мен!!!
  • защо...толкова тъжно и мрачно...
    има и бяла...прекрасна надежда за по-добро...
  • Тъжно, но истинско!!!
    Поздравчета!!!
Предложения
: ??:??