5.08.2008 г., 15:43

Години

1K 0 4

Годините се нижат неусетно.

Животът слива дните в едно цяло.

Всеки ден е сходен с другите.

Безцветни, сиви дни,

празни, еднообразни, безлични...

като хората –

забързани, изнервени, недоволни,

искащи, изискващи, роптаещи,

но нехаещи, мърморещи или безмълвни.

Сенки, движещи се по прашните улици,

лутащи се в житейско небитие.

И тъй ден след ден, година след година -

безцветни, сиви, безлични, празни...

Хора без цел, без посока,

чакащи нещо да се случи.

Някой живота им да осветли

и от тъмния тунел да изведе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ин Вел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прави сте, че от нас зависи, дали денят ни ще е сив или многоцветен. Но за съжаления, по улиците виждам много такива хора. За това написах този стих. А иначе мойте дни са винаги много усмихнати, макар и да съм тъжна понякога.Правя всичко за да науча поне някои от тях да се усмихват. Благодаря Ви!
  • "Всеки ден е сходен с другите.

    Безцветни, сиви дни,

    празни, еднообразни, безлични..."-от нас зависи да оцветим дните си, нали!Поздравления от мен!!!
  • защо...толкова тъжно и мрачно...
    има и бяла...прекрасна надежда за по-добро...
  • Тъжно, но истинско!!!
    Поздравчета!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...