Годините се нижат неусетно.
Животът слива дните в едно цяло.
Всеки ден е сходен с другите.
Безцветни, сиви дни,
празни, еднообразни, безлични...
като хората –
забързани, изнервени, недоволни,
искащи, изискващи, роптаещи,
но нехаещи, мърморещи или безмълвни.
Сенки, движещи се по прашните улици,
лутащи се в житейско небитие.
И тъй ден след ден, година след година -
безцветни, сиви, безлични, празни...
Хора без цел, без посока,
чакащи нещо да се случи.
Някой живота им да осветли
и от тъмния тунел да изведе.
© Ин Вел Все права защищены