umoreni_krila (Надежда)
13 17
7.11.2011 г., 8:00 ч.

Годините 

  Поезия
1158 0 4
Капка роса се спуска по зеления листец,
тревата се полюлява и танцува плавно,
детето си прави мъничък венец
от зеленината наоколо и оглежда се бавно...
Открива чудни и страшни неща,
които малко по малко показват му пътя,
то бе невинно, но разбра за света,
че искреност няма и застана на кръстопътя...
От едната страна видя то ръка,
простряна към него и тиха усмивка,
там криеше се образ на жена,
която подаваше му мека завивка...
От другата страна бе образът на мъж,
суров и недодялан, но истински нежен,
той даваше й сила и подкрепа наведнъж,
сивите коси му придаваха вид небрежен...
Обърна се детето да види кой друг
има до него, ала уви-
единствено слънцето и селският плуг,
се събираха в невинните очи...
Търсеше и се оглеждаше малкото дете,
да намери някъде другаде подкрепа,
но след време разбра,че друго сърце
няма до него в битката свирепа...
Порасна малкото дете и видя
как през прозореца влизаше бавно
мъничко златиста и ведра светлина,
която се разливаше плавно...
Остана единствено неговата малка душа,
образите на двамата старци бяха се слели,
вътрешната сила го водеше в тихата борба,
спомените  стари се бяха преплели...
                        
Чурулика и птичката сега на двора,
залязва слънцето в скрита тъма,
жената си ляга в леглото с умора
и открива, че вече е напълно сама...
                                         ................

© Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен много ми хареса това стихотворение.
  • Мерси! Други мнения?
  • Скъпа, Надя, не съм спец по стиховете,защото и аз самата пиша от скоро.
    Хареса ми!
    Може би темата трябва да е по-ясна,за по-голям кръг от хора (поне това забелязвам тук)
  • Харесва ли ви ? Кажете си забележките.
Предложения
: ??:??